21.01.2012 г., 5:35

Кокичета, кокичета...

991 0 11

 

 

 

КОКИЧЕТА, КОКИЧЕТА...


Задъхан, във синкоп 
живее делникът
в утробата
на моя зимен град.
Надежда и несрета
се прегръщат
в отчаяния кръговрат
на вчерашното днес
и днешно утре...
Тече, тече животът...
А през заледения
прозорец
видях днес плахо
как надничат – 
напук 
на сивотата на деня, 
кокичета, кокичета...




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хрис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!
  • Харесах и тук, Хрис! Поздрав с мое кокиче!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=198673
  • Благодаря, poeta, geowid, поздрави!
  • оптимистично,дано.. поздрав!
  • Благодаря,Таня, Благодаря,oksimoron за това, че посетихте страницата ми и ви хареса.
    Моите твърде непредубедени мисли, които спонтанно споделих с читателите, нямат никакви претенции да " зашеметят" "тежката артилерия",присъстваща в този сайт.
    И... все пак - да не забравяме, че, въпреки абсурдността на живота, който сме принудени да живеем, има и красота, има и чистота!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...