КОКИЧЕТА, КОКИЧЕТА...
Задъхан, във синкоп
живее делникът
в утробата
на моя зимен град.
Надежда и несрета
се прегръщат
в отчаяния кръговрат
на вчерашното днес
и днешно утре...
Тече, тече животът...
А през заледения
прозорец
видях днес плахо
как надничат –
напук
на сивотата на деня,
кокичета, кокичета...
© Хрис All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
