Jan 21, 2012, 5:35 AM

Кокичета, кокичета...

  Poetry » Other
992 0 11

 

 

 

КОКИЧЕТА, КОКИЧЕТА...


Задъхан, във синкоп 
живее делникът
в утробата
на моя зимен град.
Надежда и несрета
се прегръщат
в отчаяния кръговрат
на вчерашното днес
и днешно утре...
Тече, тече животът...
А през заледения
прозорец
видях днес плахо
как надничат – 
напук 
на сивотата на деня, 
кокичета, кокичета...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хрис All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е!
  • Харесах и тук, Хрис! Поздрав с мое кокиче!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=198673
  • Благодаря, poeta, geowid, поздрави!
  • оптимистично,дано.. поздрав!
  • Благодаря,Таня, Благодаря,oksimoron за това, че посетихте страницата ми и ви хареса.
    Моите твърде непредубедени мисли, които спонтанно споделих с читателите, нямат никакви претенции да " зашеметят" "тежката артилерия",присъстваща в този сайт.
    И... все пак - да не забравяме, че, въпреки абсурдността на живота, който сме принудени да живеем, има и красота, има и чистота!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....