19 дек. 2010 г., 14:29

Коледна погача

1.4K 1 13

 

Седим със теб на кръгла маса. Голяма, като света... От двата края.

И пълни са кристалните ни чаши със стихове... И със любов.

Наздравица пенлива вдигаме – да бъде наше земното кълбо.

Във Коледната пита съм боднала свещичка. Да свети. Да огрява

и моето, и твоето лице. Дали ме виждаш колко съм щастлива...

И колко много късметчета нарекла съм за теб.  Нали е Коледа!

И стават чудеса! Едно-едничко за себе си си пожелавам – Ти!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...