19.12.2010 г., 14:29

Коледна погача

1.3K 1 13

 

Седим със теб на кръгла маса. Голяма, като света... От двата края.

И пълни са кристалните ни чаши със стихове... И със любов.

Наздравица пенлива вдигаме – да бъде наше земното кълбо.

Във Коледната пита съм боднала свещичка. Да свети. Да огрява

и моето, и твоето лице. Дали ме виждаш колко съм щастлива...

И колко много късметчета нарекла съм за теб.  Нали е Коледа!

И стават чудеса! Едно-едничко за себе си си пожелавам – Ти!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...