Колко тайни знае този дъжд...
Шепне тихо, може би е стих,
пак дъждът по топлия ми покрив,
думичките до една са мокри,
затова в стиха ги приютих.
Тръпне приласкан и този град,
в песничка капчукова заслушан,
изтощен от самота и суша,
светлинки в душата му валят.
Пиша стихче с капчици и аз.
Мокро е, но цялото за тебе...
нежен мрак и ласкав, и потребен,
го повтаря цяла нощ на глас...
Утрото ще дойде изведнъж,
локви дяволито ще се смеят,
спомен е далечен суховеят...
Колко тайни знае този дъжд...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
