18.07.2024 г., 21:43 ч.  

Колко тайни знае този дъжд... 

  Поезия » Пейзажна
143 3 6

Шепне тихо, може би е стих,
пак дъждът по топлия ми покрив,
думичките до една са мокри,
затова в стиха ги приютих.

 

Тръпне приласкан и този град,
в песничка капчукова заслушан,
изтощен от самота и суша,
светлинки в душата му валят.

 

Пиша стихче с капчици и аз.
Мокро е, но цялото за тебе...
нежен мрак и ласкав, и потребен,
го повтаря цяла нощ на глас...

 

Утрото ще дойде изведнъж,
локви дяволито ще се смеят,
спомен е далечен суховеят...
Колко тайни знае този дъжд...

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се!
  • Удоволствие е да те чета, Наде!
  • Аз само записах думичките. Дъждът не издава тайните си... Благодаря ви!
  • Чух римите на твоя дъжд, Наде! Капчиците пеят, пеят!
  • Ами просто хубаво стихотворение за дъжда. За природата и нашето чувство за нея. Без разни измишльотини за не знам какви си подтекстове!
  • Дъждът е интимен любовник на всички закопнели след сушата същества...
    Радвам се, че поезията ти описва чувствено срещата ти с това благословено явление, защото дъжд вали там където чувствата жадуват за него!
    "Колко тайни знае този дъжд..."
    Поздравления,Надежда!
Предложения
: ??:??