24 мая 2007 г., 11:29

Комар

849 0 8
- Хей, комар, къде си ти?
Я кажи, къде се скри?
Да те хвана със ръка,
да те смачкам ей-така,
щото лош си, хапеш ти
мойте бузки и уши.

- Тук съм, тук съм, на тавана.
- Лоша битката ще стане.
- Аз пък няма да се дам -
пак ще те ухапя там.

- Тъй ли? Я ела ми тука.
Бой настава, тупа лупа,
чаши, вази и картини...
всичко тук май ще се срине.

А комарът се не дава,
боен вик: "Бъзззз!" той надава.
Но когато Слънчо влезе,
тук през нашите завеси,
тежко той ще се разкайва,
в ъгъла ще се спотайва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яница Ботева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...