May 24, 2007, 11:29 AM

Комар

  Poetry
836 0 8
- Хей, комар, къде си ти?
Я кажи, къде се скри?
Да те хвана със ръка,
да те смачкам ей-така,
щото лош си, хапеш ти
мойте бузки и уши.

- Тук съм, тук съм, на тавана.
- Лоша битката ще стане.
- Аз пък няма да се дам -
пак ще те ухапя там.

- Тъй ли? Я ела ми тука.
Бой настава, тупа лупа,
чаши, вази и картини...
всичко тук май ще се срине.

А комарът се не дава,
боен вик: "Бъзззз!" той надава.
Но когато Слънчо влезе,
тук през нашите завеси,
тежко той ще се разкайва,
в ъгъла ще се спотайва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...