3 мая 2008 г., 13:38

Копнеж

872 0 5

Аз искам да ме чакаш вечер

отвън, на пътната врата

и тихо притаен, да питаш:

"Как мина днес деня?"

 

Да вземеш дланите ми кротко,

да погалиш моите коси,

челото ми с устни да докоснеш,

влюбено присвил очи.

 

Да ме обвиеш в прегръдка нежна,

притисната до твойто рамо,

душата ми сама да шепне:

"Това от тебе искам само!"

 

Тогава твоето сърце,

усетило любовен порив,

плахо с глас да изрече:

"О, да, това го мога,

а може би и още много!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...