Копнеж
Аз искам да ме чакаш вечер
отвън, на пътната врата
и тихо притаен, да питаш:
"Как мина днес деня?"
Да вземеш дланите ми кротко,
да погалиш моите коси,
челото ми с устни да докоснеш,
влюбено присвил очи.
Да ме обвиеш в прегръдка нежна,
притисната до твойто рамо,
душата ми сама да шепне:
"Това от тебе искам само!"
Тогава твоето сърце,
усетило любовен порив,
плахо с глас да изрече:
"О, да, това го мога,
а може би и още много!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
