Аз искам да ме чакаш вечер
отвън, на пътната врата
и тихо притаен, да питаш:
"Как мина днес деня?"
Да вземеш дланите ми кротко,
да погалиш моите коси,
челото ми с устни да докоснеш,
влюбено присвил очи.
Да ме обвиеш в прегръдка нежна,
притисната до твойто рамо,
душата ми сама да шепне:
"Това от тебе искам само!"
Тогава твоето сърце,
усетило любовен порив,
плахо с глас да изрече:
"О, да, това го мога,
а може би и още много!"
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
