Аз искам да ме чакаш вечер
отвън, на пътната врата
и тихо притаен, да питаш:
"Как мина днес деня?"
Да вземеш дланите ми кротко,
да погалиш моите коси,
челото ми с устни да докоснеш,
влюбено присвил очи.
Да ме обвиеш в прегръдка нежна,
притисната до твойто рамо,
душата ми сама да шепне:
"Това от тебе искам само!"
Тогава твоето сърце,
усетило любовен порив,
плахо с глас да изрече:
"О, да, това го мога,
а може би и още много!"
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
