Тъй нежен, мил, прекрасен във съня ми.
Тъй искрен, недокоснат сякаш,
Копнеж за теб тая в ума ми,
Който от раз успя да запечаташ.
Не смеех да повярвам, че ще бъде
Нашата любов възможна.
Мислех, че ако веднъж си тръгнеш
Мъката за мен е неотложна.
И тръгна... Ти замина със последно сбогом.
Аз плаках тайно. Оживях.
Но в теб била съм скрила своя обич.
И ти се върна. Остави ме без дъх. ...