Тъй нежен, мил, прекрасен във съня ми.

Тъй искрен, недокоснат сякаш,

Копнеж за теб тая в ума ми,

Който от раз успя да запечаташ.

Не смеех да повярвам, че ще бъде 

Нашата любов възможна.

Мислех, че ако веднъж си тръгнеш

Мъката за мен е неотложна.

И тръгна... Ти замина със последно сбогом.

Аз плаках тайно. Оживях.

Но в теб била съм скрила своя обич.

И ти се върна. Остави ме без дъх.

Как да повярвам аз - не мога!

Че като феникс тя се възкреси

Нашата обич, нежна и чаровна 

Моите дни ощастливи.

Да, рее се сега душата

Вече мен не ме боли.

Щом ти дойде умря тъгата

И щастието ми възкреси.

И как мечтая, ежедневно даже

За всички тези идни дни,

В които с обич искам да ти кажа

"Ето, душата ми вземи."

Аз искам само тебе да обичам,

Да грее с радост твоето лице. 

Щом се събудиш аз да те помилвам

И да ти кажа "ето, и моето сърце"

Вземи! Ти притежаваш всичко -

Всичко да ти дам копнея!

Ах, как мечтая тебе да обичам.

Копнеж за обич - за таз любов живея.