Корен
Колко пъти в нощите студени
като вълк ранен съм страшно вила.
Радостите,
спрели миг до мене,
скъпо и прескъпо съм платила.
Океан от сълзи съм проляла,
пила съм от чашата горчива.
И се питам:
как съм оцеляла?!
Как все пак останала съм жива?!...
Сигурно е жилав моят корен,
смукал сила, твърдост от Балкана.
Та съм с дух корав,
огнеупорен,
па макар на кръста прикована.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
