slava82 (Славка Любенова)
1 207

10 dic 2011, 22:32

Корен

Poesía » Otra

830 0 3

Колко пъти в нощите студени

като вълк ранен съм страшно вила.

Радостите,

спрели миг до мене,

скъпо и прескъпо съм платила.

Океан от сълзи съм проляла,

пила съм от чашата горчива.

И се питам:

как съм оцеляла?!

Как все пак останала съм жива?!...

Сигурно е жилав моят корен,

смукал сила, твърдост от Балкана.

Та съм с дух корав,

огнеупорен,

па макар на кръста прикована.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9