Колко пъти в нощите студени
като вълк ранен съм страшно вила.
Радостите,
спрели миг до мене,
скъпо и прескъпо съм платила.
Океан от сълзи съм проляла,
пила съм от чашата горчива.
И се питам:
как съм оцеляла?!
Как все пак останала съм жива?!...
Сигурно е жилав моят корен,
смукал сила, твърдост от Балкана.
Та съм с дух корав,
огнеупорен,
па макар на кръста прикована.
© Славка Любенова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
