Корен
Колко пъти в нощите студени
като вълк ранен съм страшно вила.
Радостите,
спрели миг до мене,
скъпо и прескъпо съм платила.
Океан от сълзи съм проляла,
пила съм от чашата горчива.
И се питам:
как съм оцеляла?!
Как все пак останала съм жива?!...
Сигурно е жилав моят корен,
смукал сила, твърдост от Балкана.
Та съм с дух корав,
огнеупорен,
па макар на кръста прикована.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
