3 апр. 2009 г., 00:51

Корените на Поезията 

  Поэзия
753 0 14

 

Ти, във мен пускаш корени.

В живота ми втурна се смело -

непонятно защо, но все пак уютно

в моите лунни полети ти е.

 

Ти, във мен пускаш корени.

Изпълваш ме догоре със себе си.

И отново всичко в мен стене,

и ръката ми не е отпусната.

 

Ти, във мен пускаш корени.

Една от нас вече във немощ е.

Ти отново в съня ми идваш

и тревожиш ума ми, Поезийо.

 

Ти, във мен вече пусна корени

и душата ми пак омагьоса.

И от дневната ми, но свята проза

ме понесе в света на мечтите.

 

Ти, във мен вече пусна корени.

Нещо страшно ще ми се случи,
ако нашата с теб история

изведнъж случайно завърши.

 

Ти, във мен пусна пак корени.

Неспокойна, но толкова истинска.

И без теб да живея не мога.

И без теб да умра не умея.

 

 

 

МУЗИКА>>> 

 

 

 

                                                                                                    Цикъл "Корени"

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??