Корените на Поезията
Ти, във мен пускаш корени.
В живота ми втурна се смело -
непонятно защо, но все пак уютно
в моите лунни полети ти е.
Ти, във мен пускаш корени.
Изпълваш ме догоре със себе си.
И отново всичко в мен стене,
и ръката ми не е отпусната.
Ти, във мен пускаш корени.
Една от нас вече във немощ е.
Ти отново в съня ми идваш
и тревожиш ума ми, Поезийо.
Ти, във мен вече пусна корени
и душата ми пак омагьоса.
И от дневната ми, но свята проза
ме понесе в света на мечтите.
Ти, във мен вече пусна корени.
Нещо страшно ще ми се случи,
ако нашата с теб история
изведнъж случайно завърши.
Ти, във мен пусна пак корени.
Неспокойна, но толкова истинска.
И без теб да живея не мога.
И без теб да умра не умея.
МУЗИКА>>>
Цикъл "Корени"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
