3 окт. 2022 г., 16:21  

Коричка хляб и празна чаша 

  Поэзия » Любовная
494 7 24

КОРИЧКА ХЛЯБ И ПРАЗНА ЧАША

 

Лилавата луна по хълма слиза

в полетата със лавандулов смях.

Не ти уших кенарената риза –

тъй както лековерно обещах.

 

Сновем – изгубени и без посока

сред шепоти на риган и треви.

Прегръща те зората златоока

и вместо мен по билото върви.

 

Ала светът е много по-различен
от онзи, който имах в младостта.
Тогава стигаше ми да обичам,

да имам само хляб и свобода.

 

Да бъда волна като райска птица –

или посестрима на здрача син.

Но ето че връз висналите жици

мъглата просва дрипав балдахин.

 

Пленила погледа ми в ситни мрежи,

контурите изпива вечерта.

Земята тръпне, въздухът е нежен –

но стъпките ти глъхнат из света.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??