3 oct 2022, 16:21  

Коричка хляб и празна чаша 

  Poesía » De amor
495 7 24

КОРИЧКА ХЛЯБ И ПРАЗНА ЧАША

 

Лилавата луна по хълма слиза

в полетата със лавандулов смях.

Не ти уших кенарената риза –

тъй както лековерно обещах.

 

Сновем – изгубени и без посока

сред шепоти на риган и треви.

Прегръща те зората златоока

и вместо мен по билото върви.

 

Ала светът е много по-различен
от онзи, който имах в младостта.
Тогава стигаше ми да обичам,

да имам само хляб и свобода.

 

Да бъда волна като райска птица –

или посестрима на здрача син.

Но ето че връз висналите жици

мъглата просва дрипав балдахин.

 

Пленила погледа ми в ситни мрежи,

контурите изпива вечерта.

Земята тръпне, въздухът е нежен –

но стъпките ти глъхнат из света.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??