Коричка хляб и празна чаша
КОРИЧКА ХЛЯБ И ПРАЗНА ЧАША
Лилавата луна по хълма слиза
в полетата със лавандулов смях.
Не ти уших кенарената риза –
тъй както лековерно обещах.
Сновем – изгубени и без посока
сред шепоти на риган и треви.
Прегръща те зората златоока
и вместо мен по билото върви.
Ала светът е много по-различен
от онзи, който имах в младостта.
Тогава стигаше ми да обичам,
да имам само хляб и свобода.
Да бъда волна като райска птица –
или посестрима на здрача син.
Но ето че връз висналите жици
мъглата просва дрипав балдахин.
Пленила погледа ми в ситни мрежи,
контурите изпива вечерта.
Земята тръпне, въздухът е нежен –
но стъпките ти глъхнат из света.
© Валентина Йотова All rights reserved.
