gabrielle (Габриела Цанева)
1 105

4 мар. 2018 г., 09:44

Кошмари

Поэзия

1.3K 0 3

Мъглата хвърли бялата си мрежа

върху дървета, улици и преспи,

преплитам пръсти с клони и с ръцете ти,

дланта ми лепне върху ръкавицата,

в която тръпнеш, дишаща кошмари…

Изпръхнал е езикът ми от вятъра,

а устните ми стават на пързалки,

докосвам гънките на слепите очи –

днес пак ще тичам, въздухът ще дращи,

а коленете ми ще бъдат рани…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

gabrielle (Габриела Цанева)

Понякога животът е един цикличен кошмар, който никога не свършва. Може би затова изглежда недовършено. Благодаря!

2018-03-05T01:09:14+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

И на мен така ми прозвуча- незавършено. Но лично на мен ми хареса богатата образност.

2018-03-04T22:06:43+02:00
LiaNik (И.К.)

Грабна ме с първите редове. Само, че след вторият куплет стои малко незавършено, сякаш премълчаваш неписаните редове.Може просто на мен така да ми се струва.

2018-03-04T22:02:07+02:00

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0