gabrielle (Габриела Цанева)
1 105

4 мар. 2018 г., 09:44

Кошмари

Поэзия

1.3K 0 3

Мъглата хвърли бялата си мрежа

върху дървета, улици и преспи,

преплитам пръсти с клони и с ръцете ти,

дланта ми лепне върху ръкавицата,

в която тръпнеш, дишаща кошмари…

Изпръхнал е езикът ми от вятъра,

а устните ми стават на пързалки,

докосвам гънките на слепите очи –

днес пак ще тичам, въздухът ще дращи,

а коленете ми ще бъдат рани…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

gabrielle (Габриела Цанева)

Понякога животът е един цикличен кошмар, който никога не свършва. Може би затова изглежда недовършено. Благодаря!

2018-03-05T01:09:14+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

И на мен така ми прозвуча- незавършено. Но лично на мен ми хареса богатата образност.

2018-03-04T22:06:43+02:00
LiaNik (И.К.)

Грабна ме с първите редове. Само, че след вторият куплет стои малко незавършено, сякаш премълчаваш неписаните редове.Може просто на мен така да ми се струва.

2018-03-04T22:02:07+02:00

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬