Мъглата хвърли бялата си мрежа
върху дървета, улици и преспи,
преплитам пръсти с клони и с ръцете ти,
дланта ми лепне върху ръкавицата,
в която тръпнеш, дишаща кошмари…
Изпръхнал е езикът ми от вятъра,
а устните ми стават на пързалки,
докосвам гънките на слепите очи –
днес пак ще тичам, въздухът ще дращи,
а коленете ми ще бъдат рани…