Кошмари

Poesía

1.3K 0 3

Мъглата хвърли бялата си мрежа

върху дървета, улици и преспи,

преплитам пръсти с клони и с ръцете ти,

дланта ми лепне върху ръкавицата,

в която тръпнеш, дишаща кошмари…

Изпръхнал е езикът ми от вятъра,

а устните ми стават на пързалки,

докосвам гънките на слепите очи –

днес пак ще тичам, въздухът ще дращи,

а коленете ми ще бъдат рани…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

gabrielle (Габриела Цанева)

Понякога животът е един цикличен кошмар, който никога не свършва. Може би затова изглежда недовършено. Благодаря!

2018-03-05T01:09:14+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

И на мен така ми прозвуча- незавършено. Но лично на мен ми хареса богатата образност.

2018-03-04T22:06:43+02:00
LiaNik (И.К.)

Грабна ме с първите редове. Само, че след вторият куплет стои малко незавършено, сякаш премълчаваш неписаните редове.Може просто на мен така да ми се струва.

2018-03-04T22:02:07+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0