Мъглата хвърли бялата си мрежа
върху дървета, улици и преспи,
преплитам пръсти с клони и с ръцете ти,
дланта ми лепне върху ръкавицата,
в която тръпнеш, дишаща кошмари…
Изпръхнал е езикът ми от вятъра,
а устните ми стават на пързалки,
докосвам гънките на слепите очи –
днес пак ще тичам, въздухът ще дращи,
а коленете ми ще бъдат рани…
© Габриела Цанева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
