gabrielle (Габриела Цанева)
105 100
4.03.2018 г., 9:44 ч.

Кошмари 

  Поезия
973 0 3

Мъглата хвърли бялата си мрежа

върху дървета, улици и преспи,

преплитам пръсти с клони и с ръцете ти,

дланта ми лепне върху ръкавицата,

в която тръпнеш, дишаща кошмари…

 

Изпръхнал е езикът ми от вятъра,

а устните ми стават на пързалки,

докосвам гънките на слепите очи –

днес пак ще тичам, въздухът ще дращи,

а коленете ми ще бъдат рани…

© Габриела Цанева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога животът е един цикличен кошмар, който никога не свършва. Може би затова изглежда недовършено. Благодаря!
  • И на мен така ми прозвуча- незавършено. Но лично на мен ми хареса богатата образност.
  • Грабна ме с първите редове. Само, че след вторият куплет стои малко незавършено, сякаш премълчаваш неписаните редове.Може просто на мен така да ми се струва.
Предложения
: ??:??