Feb 16, 2023, 5:48 PM
Коя съм аз
Мълчах и още ще мълча.
Коя съм всъщност аз, за Бога!
Тъгата бавно отзвуча
и да се справя с нея мога.
Аз лоши чувства не тая
и на Велики козирувам.
Омесени сме от мая
различна. Нищо не си струва.
Понеже имам дефицит,
душата ми е прегоряла.
Очите – черен антрацит,
не виждат истината в бяло.
Ще си набавя на мига
душа, очи, за да прогледна.
Ще козирувам – без тъга
на куп Избрани – до последно.
Ще мога да се примиря,
че съм нахална, злобна, гнила.
Дано пък нещо сътворя,
ужасното лице прикрила.
Нали дошли сме на света
от Висши форми да се учим.
Докрай Любов и Доброта
от Съвършени да получим.
Ще бъда ярка светлина
сред куп заблуди и дилеми.
Ще грея с мойте писмена!
Накрая Господ ще ме вземе!
© Антоанета Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Съвсем, съвсем одрипавели
са небесата, като вас.
Там няма слънце, птичи трели,
там властва думичката: Аз.
Каква е тази горделивост? ...
са небесата, като вас.
Там няма слънце, птичи трели,
там властва думичката: Аз.
Каква е тази горделивост? ...
404
7
9
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Иржи, здравей. Аз не обичам да коментирам дълго и въобще не ти се сърдя. За това - тъжна - така се случва, защото когато има емоция, тогава се ражда стих. Добре си разбрала, че пиша конкретно, не използвам неразбираеми метафори. За борбена - може би, налага ми се да се справям с много проблеми и мисля, че се справям добре.
Развам се, че си при мен и Честита пролет! Нека тя ти донесе нови изживявания и емоции! -
Не зная защо така се случва...Не влизам редовно в сайта , но винаги съм с намерение да коментирам всички, които вече съм харесала...Лошото е ,че започвам от най- пресните публикации, и като имам проблеми с краката, не бива да седя дълго, та докъдето стигна...И така забелязах, че пропускам много от любимите си автори! А ти, предполагам, ми се сърдиш вече...Повярвай, не е умишлено! Няма да успея да наваксам всичко, но ще се поразходя назад и това заглавие ме привлече.Започвам и така всяка вечер ще чета по нещо твое, Тони!
Тук сега, сякаш се запознавам с теб. Изглежда си борбена, силна, знаеща какво търсиш, но и тъжна.Аз малко недолюбвам метафори и може да изпадна в грешка, но когато ми е ясен текста...обичам дългите коментари!Хубаво е човек да бъде себе си, а не актьор, където във всеки спектакъл е различен! -
Благодаря, Иван! Хубав уикенд ти желая и вдъхновение!
-
"Ще бъда ярка светлина". Поздравления за стиха, Антоянета!
-
Няма да козирувам, разбира се.
За търсенето на себе си - търся се цял живот. -
И да козируваш не е лесно! Човек веднъж открие ли себе си става по-лесно! Поздравления, Тони!
-
До утре вечер в другия спектакъл...
https://www.youtube.com/watch?v=z_huc9In5qY -
Трудно е, но не невъзможно - да останеш себе си.
-
аз вярвам в човешките възможности
-
Краси, Пепи, никога не е късно човек да стане за резил!
-
Действията и отношението ни охарактеризират. С Краси.
-
Всеки е това, което сам избира да бъде-..как ли? - като гледам не е много трудно
-
Благодаря, Нинче! Всичко най-хубаво ти желая!
-
Ти си ярка светлина, Тони! Остани и бъди!❤️
-
Благодаря Мини и Ради, за това, че сте тук! Прегръщам ви, момичета.
-
Не съм в течение на предисторията. Но стихотворението е силно въздействащо! Кураж, Джаки! Вяра, Надежда и Любов!
-
Пепи, колко точно се го казала! Благодаря!
-
Когато душата е наранена, се отразява и на писането. Тук си възроптала срещу неправда и се е получило много силно стихотворение, което води до размисъл. За съжаление от ден на ден животът става все по агресивен и хората загубват правилната преценка за себе си. Но трябва все пак, преди да нараним някого да погледнем дълбоко в себе си. Поне това, всеки един от нас може да направи. Тони, ти си прям и истински човек, пожелавам ти спокойна и лека вечер!
-
Благодаря, Дани, Скити! Опитвам се да намеря себе си. Всеки в даден период от живота си търси своята същност, задава си въпроси и намира отговори. Благодоря ви, че сте тук!
-
За великите като за умрелите - или велико, или нищо!
Поздравления за козируването! -
Тони, твоят стих ме заведе при другите два! Нямам думи! Добре си го казала! А ти си тази, която знае как да изрази душата си!
-
Ти излъчваш и Любов, и Доброта, защото това имаш в изобилие теб. И Светлината ти не е зависима от никого, Тони! Впрягай я в своите си писмена, а Господ преди да те вземе (ехеее, много време има), той вижда, той отсъжда! Прекрасен стих, поздравления!
-
Благодаря от сърце! Стихът е прекрасен. Нищо не се променя в човешките души, за съжаление.
-
Стих написан след огромно огорчение от липсата на авторска етика. Изпитвал съм това на своей шкуре и то толкова много пъти, че накрая благослових въвеждането на функцията блокиране. Нормално е при подобни обстоятелства да се роди силен стих. Припомням, че при идентична ситуация написах "Поетът":
https://otkrovenia.com/bg/stihove/poetyt-11
стихотворение, над което Времето няма да има власт.
Поздравявам те, Антоанета за умелото сърфиране по вълната на поетичното вдъхновение! Гледката е красива. -
Благодаря, Ангел! Хубава и спокойна вечер.
-
Силно,точно и споделено с любов!Поздравления,мила!!!
-
Благодаря, Вили. Всичко съм казала по въпроса, няма какво да добавя.
-
Каквото и да правим, Тони, винаги ще има недоволни. Неизбежно е. Но това не трябва да ни спира да правим нещата, които обичаме. Дори напротив. И дай Боже повече такива като теб "гнили".
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
сред куп заблуди и дилеми.
Ще грея с мойте писмена!
Накрая Господ ще ме вземе" .......силно, дълбоко...истинско - болезнено дори! Поздравления!