Коя съм аз
Мълчах и още ще мълча.
Коя съм всъщност аз, за Бога!
Тъгата бавно отзвуча
и да се справя с нея мога.
Аз лоши чувства не тая
и на Велики козирувам.
Омесени сме от мая
различна. Нищо не си струва.
Понеже имам дефицит,
душата ми е прегоряла.
Очите – черен антрацит,
не виждат истината в бяло.
Ще си набавя на мига
душа, очи, за да прогледна.
Ще козирувам – без тъга
на куп Избрани – до последно.
Ще мога да се примиря,
че съм нахална, злобна, гнила.
Дано пък нещо сътворя,
ужасното лице прикрила.
Нали дошли сме на света
от Висши форми да се учим.
Докрай Любов и Доброта
от Съвършени да получим.
Ще бъда ярка светлина
сред куп заблуди и дилеми.
Ще грея с мойте писмена!
Накрая Господ ще ме вземе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
