Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5892
16.02.2023 г., 17:48 ч.  

Коя съм аз 

  Поезия
1089 9 29

Мълчах и още ще мълча.
Коя съм всъщност аз, за Бога!
Тъгата бавно отзвуча
и да се справя с нея мога.

 

Аз лоши чувства не тая
и на Велики козирувам.
Омесени сме от мая
различна. Нищо не си струва.

 

Понеже имам дефицит,
душата ми е прегоряла.
Очите – черен антрацит,
не виждат истината в бяло.

 

Ще си набавя на мига
душа, очи, за да прогледна.
Ще козирувам – без тъга
на куп Избрани – до последно.

 

Ще мога да се примиря,
че съм нахална, злобна, гнила.
Дано пък нещо сътворя,
ужасното лице прикрила.

 

Нали дошли сме на света
от Висши форми да се учим.
Докрай Любов и Доброта
от Съвършени да получим.

 

Ще бъда ярка светлина
сред куп заблуди и дилеми.
Ще грея с мойте писмена!
Накрая Господ ще ме вземе!

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Мълчах, додето бе възможно
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поезия » Философска
Съвсем, съвсем одрипавели
са небесата, като вас.
Там няма слънце, птичи трели,
там властва думичката: Аз.
Каква е тази горделивост? ...
  404  7  9 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Ще бъда ярка светлина
    сред куп заблуди и дилеми.
    Ще грея с мойте писмена!
    Накрая Господ ще ме вземе" .......силно, дълбоко...истинско - болезнено дори! Поздравления!
  • Иржи, здравей. Аз не обичам да коментирам дълго и въобще не ти се сърдя. За това - тъжна - така се случва, защото когато има емоция, тогава се ражда стих. Добре си разбрала, че пиша конкретно, не използвам неразбираеми метафори. За борбена - може би, налага ми се да се справям с много проблеми и мисля, че се справям добре.
    Развам се, че си при мен и Честита пролет! Нека тя ти донесе нови изживявания и емоции!
  • Не зная защо така се случва...Не влизам редовно в сайта , но винаги съм с намерение да коментирам всички, които вече съм харесала...Лошото е ,че започвам от най- пресните публикации, и като имам проблеми с краката, не бива да седя дълго, та докъдето стигна...И така забелязах, че пропускам много от любимите си автори! А ти, предполагам, ми се сърдиш вече...Повярвай, не е умишлено! Няма да успея да наваксам всичко, но ще се поразходя назад и това заглавие ме привлече.Започвам и така всяка вечер ще чета по нещо твое, Тони!
    Тук сега, сякаш се запознавам с теб. Изглежда си борбена, силна, знаеща какво търсиш, но и тъжна.Аз малко недолюбвам метафори и може да изпадна в грешка, но когато ми е ясен текста...обичам дългите коментари!Хубаво е човек да бъде себе си, а не актьор, където във всеки спектакъл е различен!
  • Благодаря, Иван! Хубав уикенд ти желая и вдъхновение!
  • "Ще бъда ярка светлина". Поздравления за стиха, Антоянета!
  • Няма да козирувам, разбира се.
    За търсенето на себе си - търся се цял живот.
  • И да козируваш не е лесно! Човек веднъж открие ли себе си става по-лесно! Поздравления, Тони!
  • До утре вечер в другия спектакъл...
    https://www.youtube.com/watch?v=z_huc9In5qY
  • Трудно е, но не невъзможно - да останеш себе си.
  • аз вярвам в човешките възможности
  • Краси, Пепи, никога не е късно човек да стане за резил!
  • Действията и отношението ни охарактеризират. С Краси.
  • Всеки е това, което сам избира да бъде-..как ли? - като гледам не е много трудно
  • Благодаря, Нинче! Всичко най-хубаво ти желая!
  • Ти си ярка светлина, Тони! Остани и бъди!❤️
  • Благодаря Мини и Ради, за това, че сте тук! Прегръщам ви, момичета.
  • Не съм в течение на предисторията. Но стихотворението е силно въздействащо! Кураж, Джаки! Вяра, Надежда и Любов!
  • Пепи, колко точно се го казала! Благодаря!
  • Когато душата е наранена, се отразява и на писането. Тук си възроптала срещу неправда и се е получило много силно стихотворение, което води до размисъл. За съжаление от ден на ден животът става все по агресивен и хората загубват правилната преценка за себе си. Но трябва все пак, преди да нараним някого да погледнем дълбоко в себе си. Поне това, всеки един от нас може да направи. Тони, ти си прям и истински човек, пожелавам ти спокойна и лека вечер!
  • Благодаря, Дани, Скити! Опитвам се да намеря себе си. Всеки в даден период от живота си търси своята същност, задава си въпроси и намира отговори. Благодоря ви, че сте тук!
  • За великите като за умрелите - или велико, или нищо!
    Поздравления за козируването!
  • Тони, твоят стих ме заведе при другите два! Нямам думи! Добре си го казала! А ти си тази, която знае как да изрази душата си!
  • Ти излъчваш и Любов, и Доброта, защото това имаш в изобилие теб. И Светлината ти не е зависима от никого, Тони! Впрягай я в своите си писмена, а Господ преди да те вземе (ехеее, много време има), той вижда, той отсъжда! Прекрасен стих, поздравления!
  • Благодаря от сърце! Стихът е прекрасен. Нищо не се променя в човешките души, за съжаление.
  • Стих написан след огромно огорчение от липсата на авторска етика. Изпитвал съм това на своей шкуре и то толкова много пъти, че накрая благослових въвеждането на функцията блокиране. Нормално е при подобни обстоятелства да се роди силен стих. Припомням, че при идентична ситуация написах "Поетът":

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/poetyt-11

    стихотворение, над което Времето няма да има власт.

    Поздравявам те, Антоанета за умелото сърфиране по вълната на поетичното вдъхновение! Гледката е красива.
  • Благодаря, Ангел! Хубава и спокойна вечер.
  • Силно,точно и споделено с любов!Поздравления,мила!!!
  • Благодаря, Вили. Всичко съм казала по въпроса, няма какво да добавя.
  • Каквото и да правим, Тони, винаги ще има недоволни. Неизбежно е. Но това не трябва да ни спира да правим нещата, които обичаме. Дори напротив. И дай Боже повече такива като теб "гнили".
Предложения
: ??:??