16 мая 2007 г., 10:33

Козел

781 0 4
1.Казват, че живял в гората           8.Козльо сам остана в къщи
някога един козел                           -Писна ми от таз съдба,
със брада продълговата,                откъде да я подхвана...
с ееей такъв дебел корем.              ще избягам от дома.

2.Казват още, че обичал                 9.Плю си бързо на петите,
да си хапва всеки ден                     в гъстата гора се скри.
де листенца, де тревица,                Козла върна се и кресна:
някога и плод сушен.                     -Дяволе, къде си ти!!!

3.Казват още, имал Козльо             10.Ала Козльо се спотайва,
хубава, но зла жена.                         знае, че и този път
На вратата щом извика,                  бой ще има, щом се върне...
тича Козльо през глава.                  но подгони го студът.

4.-Скъпичко, сенце ли искаш        11.Козльо вкъщи се завърна,
или пресничка трева...                    страх не страх, почука дваж,
-Козльо, на пазар отивам,                 а жена му със метлата
ти оставаш у дома.                            чакаше го като страж.

5.Манджа почнах аз да готвя      12.-Чакай, Козльо, да те питам!!!
и да чистя почнах днес,                 Вкъщи ти не си прибрал,
само че дочух, звънчета                 виж - водата е извряла,
са докарали нощес.                         дънерът е изгорял.

6.Ще отида да си купя,                13.Бързо лягай във кревата,
че виж, мойто остаря.                    а пък утре - щеш не щеш,
Ти да сготвиш вкусна супа,         първо в къщи ще почистиш,
да почистиш у дома.                      пък тогава ще ядеш.

7.Искам, като се завърна,
всичко тука да блести,
само да не ми хареса,
ти тогава му мисли!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яница Ботева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...