Козел
някога един козел -Писна ми от таз съдба,
със брада продълговата, откъде да я подхвана...
с ееей такъв дебел корем. ще избягам от дома.
2.Казват още, че обичал 9.Плю си бързо на петите,
да си хапва всеки ден в гъстата гора се скри.
де листенца, де тревица, Козла върна се и кресна:
някога и плод сушен. -Дяволе, къде си ти!!!
3.Казват още, имал Козльо 10.Ала Козльо се спотайва,
хубава, но зла жена. знае, че и този път
На вратата щом извика, бой ще има, щом се върне...
тича Козльо през глава. но подгони го студът.
4.-Скъпичко, сенце ли искаш 11.Козльо вкъщи се завърна,
или пресничка трева... страх не страх, почука дваж,
-Козльо, на пазар отивам, а жена му със метлата
ти оставаш у дома. чакаше го като страж.
5.Манджа почнах аз да готвя 12.-Чакай, Козльо, да те питам!!!
и да чистя почнах днес, Вкъщи ти не си прибрал,
само че дочух, звънчета виж - водата е извряла,
са докарали нощес. дънерът е изгорял.
6.Ще отида да си купя, 13.Бързо лягай във кревата,
че виж, мойто остаря. а пък утре - щеш не щеш,
Ти да сготвиш вкусна супа, първо в къщи ще почистиш,
да почистиш у дома. пък тогава ще ядеш.
7.Искам, като се завърна,
всичко тука да блести,
само да не ми хареса,
ти тогава му мисли!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яница Ботева Всички права запазени
Много забавно стихче, развесели ме от сутринта, много интересен сюжет и е майсторски написано! Браво!