1.Казват, че живял в гората           8.Козльо сам остана в къщи
някога един козел                           -Писна ми от таз съдба,
със брада продълговата,                откъде да я подхвана...
с ееей такъв дебел корем.              ще избягам от дома.

2.Казват още, че обичал                 9.Плю си бързо на петите,
да си хапва всеки ден                     в гъстата гора се скри.
де листенца, де тревица,                Козла върна се и кресна:
някога и плод сушен.                     -Дяволе, къде си ти!!!

3.Казват още, имал Козльо             10.Ала Козльо се спотайва,
хубава, но зла жена.                         знае, че и този път
На вратата щом извика,                  бой ще има, щом се върне...
тича Козльо през глава.                  но подгони го студът.

4.-Скъпичко, сенце ли искаш        11.Козльо вкъщи се завърна,
или пресничка трева...                    страх не страх, почука дваж,
-Козльо, на пазар отивам,                 а жена му със метлата
ти оставаш у дома.                            чакаше го като страж.

5.Манджа почнах аз да готвя      12.-Чакай, Козльо, да те питам!!!
и да чистя почнах днес,                 Вкъщи ти не си прибрал,
само че дочух, звънчета                 виж - водата е извряла,
са докарали нощес.                         дънерът е изгорял.

6.Ще отида да си купя,                13.Бързо лягай във кревата,
че виж, мойто остаря.                    а пък утре - щеш не щеш,
Ти да сготвиш вкусна супа,         първо в къщи ще почистиш,
да почистиш у дома.                      пък тогава ще ядеш.

7.Искам, като се завърна,
всичко тука да блести,
само да не ми хареса,
ти тогава му мисли!!!