Козел
1.Казват, че живял в гората 8.Козльо сам остана в къщи
някога един козел -Писна ми от таз съдба,
със брада продълговата, откъде да я подхвана...
с ееей такъв дебел корем. ще избягам от дома.
2.Казват още, че обичал 9.Плю си бързо на петите,
да си хапва всеки ден в гъстата гора се скри.
де листенца, де тревица, Козла върна се и кресна:
някога и плод сушен. -Дяволе, къде си ти!!!
3.Казват още, имал Козльо 10.Ала Козльо се спотайва,
хубава, но зла жена. знае, че и този път
На вратата щом извика, бой ще има, щом се върне...
тича Козльо през глава. но подгони го студът.
4.-Скъпичко, сенце ли искаш 11.Козльо вкъщи се завърна,
или пресничка трева... страх не страх, почука дваж,
-Козльо, на пазар отивам, а жена му със метлата
ти оставаш у дома. чакаше го като страж.
5.Манджа почнах аз да готвя 12.-Чакай, Козльо, да те питам!!!
и да чистя почнах днес, Вкъщи ти не си прибрал,
само че дочух, звънчета виж - водата е извряла,
са докарали нощес. дънерът е изгорял.
6.Ще отида да си купя, 13.Бързо лягай във кревата,
че виж, мойто остаря. а пък утре - щеш не щеш,
Ти да сготвиш вкусна супа, първо в къщи ще почистиш,
да почистиш у дома. пък тогава ще ядеш.
7.Искам, като се завърна,
всичко тука да блести,
само да не ми хареса,
ти тогава му мисли!!!
някога един козел -Писна ми от таз съдба,
със брада продълговата, откъде да я подхвана...
с ееей такъв дебел корем. ще избягам от дома.
2.Казват още, че обичал 9.Плю си бързо на петите,
да си хапва всеки ден в гъстата гора се скри.
де листенца, де тревица, Козла върна се и кресна:
някога и плод сушен. -Дяволе, къде си ти!!!
3.Казват още, имал Козльо 10.Ала Козльо се спотайва,
хубава, но зла жена. знае, че и този път
На вратата щом извика, бой ще има, щом се върне...
тича Козльо през глава. но подгони го студът.
4.-Скъпичко, сенце ли искаш 11.Козльо вкъщи се завърна,
или пресничка трева... страх не страх, почука дваж,
-Козльо, на пазар отивам, а жена му със метлата
ти оставаш у дома. чакаше го като страж.
5.Манджа почнах аз да готвя 12.-Чакай, Козльо, да те питам!!!
и да чистя почнах днес, Вкъщи ти не си прибрал,
само че дочух, звънчета виж - водата е извряла,
са докарали нощес. дънерът е изгорял.
6.Ще отида да си купя, 13.Бързо лягай във кревата,
че виж, мойто остаря. а пък утре - щеш не щеш,
Ти да сготвиш вкусна супа, първо в къщи ще почистиш,
да почистиш у дома. пък тогава ще ядеш.
7.Искам, като се завърна,
всичко тука да блести,
само да не ми хареса,
ти тогава му мисли!!!
© Яница Ботева All rights reserved.
Много забавно стихче, развесели ме от сутринта, много интересен сюжет и е майсторски написано! Браво!
