Patrizzia (Надежда Ангелова)
2063 18152
2 нояб. 2019 г., 07:07  

Крилатите се раждат без съдби... 

  Поэзия » Философская
894 14 19

Къде ли в този свят не съм била?
Замръквах и в колиби, и палати.
Съших си с болка дрипави крила,
от планът си за бягство и мечтата.

Нагоре гледах, смръщено небе.
Надолу все ме теглеше тъмата.
И вярвах, смелост лудостта ми бе,
летеше нощем в сънища душата.

Побираше се целият ми свят,
в кориците на земната ми книга.
Рисувах с думи звезден необят
и мъничкото, дето недостига.

Продадох за стотинки своят страх,
строши стихът ми земните окови.
Над дребнотемия и суета летях,
довиждане, човечество! До нови,

по- близки срещи с тебе. Може би,
така и нямам място на земята.
Крилатите се раждат без съдби.
Летят и пишат си сами съдбата...

© Надежда Ангелова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял? »

2 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??