Крилатите се раждат без съдби...
Къде ли в този свят не съм била?
Замръквах и в колиби, и палати.
Съших си с болка дрипави крила,
от планът си за бягство и мечтата.
Нагоре гледах, смръщено небе.
Надолу все ме теглеше тъмата.
И вярвах, смелост лудостта ми бе,
летеше нощем в сънища душата.
Побираше се целият ми свят,
в кориците на земната ми книга.
Рисувах с думи звезден необят
и мъничкото, дето недостига.
Продадох за стотинки своят страх,
строши стихът ми земните окови.
Над дребнотемия и суета летях,
довиждане, човечество! До нови,
по- близки срещи с тебе. Може би,
така и нямам място на земята.
Крилатите се раждат без съдби.
Летят и пишат си сами съдбата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
А това с такива "опоненти" е незаменимо преживяване!