Patrizzia (Надежда Ангелова)
2061 18141
Nov 2, 2019, 7:07 AM  

Крилатите се раждат без съдби... 

  Poetry » Phylosophy
893 14 19

Къде ли в този свят не съм била?
Замръквах и в колиби, и палати.
Съших си с болка дрипави крила,
от планът си за бягство и мечтата.

Нагоре гледах, смръщено небе.
Надолу все ме теглеше тъмата.
И вярвах, смелост лудостта ми бе,
летеше нощем в сънища душата.

Побираше се целият ми свят,
в кориците на земната ми книга.
Рисувах с думи звезден необят
и мъничкото, дето недостига.

Продадох за стотинки своят страх,
строши стихът ми земните окови.
Над дребнотемия и суета летях,
довиждане, човечество! До нови,

по- близки срещи с тебе. Може би,
така и нямам място на земята.
Крилатите се раждат без съдби.
Летят и пишат си сами съдбата...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

The work is a contestant:

Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял? »

2 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??