Patrizzia (Надежда Ангелова)
2248 18463
2.11.2019 г., 7:07 ч.  

Крилатите се раждат без съдби... 

  Поезия » Философска
1077 14 17

Къде ли в този свят не съм била?
Замръквах и в колиби, и палати.
Съших си с болка дрипави крила,
от планът си за бягство и мечтата.

Нагоре гледах, смръщено небе.
Надолу все ме теглеше тъмата.
И вярвах, смелост лудостта ми бе,
летеше нощем в сънища душата.

Побираше се целият ми свят,
в кориците на земната ми книга.
Рисувах с думи звезден необят
и мъничкото, дето недостига.

Продадох за стотинки своят страх,
строши стихът ми земните окови.
Над дребнотемия и суета летях,
довиждане, човечество! До нови,

по- близки срещи с тебе. Може би,
така и нямам място на земята.
Крилатите се раждат без съдби.
Летят и пишат си сами съдбата...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял? »

2 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??