7 авг. 2007 г., 22:23

КРИВАТА УЛИЧКА...

834 0 10
Аз съм кривата уличка...
Премина по мен
едно младо момиче...
Бързаше...
Бях радостен,
че тъкмо на мен се случи...
За минута дори не спря...
Отмина забързано...
Аз,
останах сам под дъжда...

Аз съм кривата уличка...
Премина по мен
една зряла жена...
Спря до завоя...
Огледа двете посоки...
Замисли се...
Усмихна се...
Да тръгне избра...

Аз съм кривата уличка...
Отнякъде се дотътри
една стара жена...
Дишаше тежко...
Бавно вървеше и...
спря...
Не се огледа.
Знаеше всички посоки...
на света.
Остана завинаги с мен!
Аз бях
нейната
крива
съдба...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...