7.08.2007 г., 22:23

КРИВАТА УЛИЧКА...

Поезия

835 0 10

Аз съм кривата уличка...
Премина по мен
едно младо момиче...
Бързаше...
Бях радостен,
че тъкмо на мен се случи...
За минута дори не спря...
Отмина забързано...
Аз,
останах сам под дъжда...

Аз съм кривата уличка...
Премина по мен
една зряла жена...
Спря до завоя...
Огледа двете посоки...
Замисли се...
Усмихна се...
Да тръгне избра...

Аз съм кривата уличка...
Отнякъде се дотътри
една стара жена...
Дишаше тежко...
Бавно вървеше и...
спря...
Не се огледа.
Знаеше всички посоки...
на света.
Остана завинаги с мен!
Аз бях
нейната
крива
съдба...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

IVETO_tattoo (Ивето)

БРАВО!!!

2007-08-14T09:20:58+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Мъдро и много добре написано!

2007-08-11T19:36:17+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Възхитително!!
Тук си в целия си блясък, поете!

2007-08-09T20:18:22+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Носим я, няма как, съдбата...Поздрави за стиха!!!

2007-08-08T10:40:59+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Браво , Вальо! Много хубав и замислящ стих!

2007-08-08T10:40:52+03:00