valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
Aug 7, 2007, 10:23 PM

КРИВАТА УЛИЧКА...

  Poetry
832 0 10
Аз съм кривата уличка...
Премина по мен
едно младо момиче...
Бързаше...
Бях радостен,
че тъкмо на мен се случи...
За минута дори не спря...
Отмина забързано...
Аз,
останах сам под дъжда...

Аз съм кривата уличка...
Премина по мен
една зряла жена...
Спря до завоя...
Огледа двете посоки...
Замисли се...
Усмихна се...
Да тръгне избра...

Аз съм кривата уличка...
Отнякъде се дотътри
една стара жена...
Дишаше тежко...
Бавно вървеше и...
спря...
Не се огледа.
Знаеше всички посоки...
на света.
Остана завинаги с мен!
Аз бях
нейната
крива
съдба...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0