10 апр. 2025 г., 12:58

Кръчма пред входа на Рая

376 8 14

КРЪЧМА ПРЕД ВХОДА НА РАЯ

 

Покривките изглеждат още чисти

и слънцето облива в светлина

кръчменце, скътано до бук разлистен,

там, дето кротко пръква се денят.

 

Край скарите невидими готвачи

се щурат – и се вдига синкав дим.

Но скитник прага няма да прекрачи

през дворчето със бухнали липи.

 

Тук не обядват стипците чиновници,

не сърбат шумно вкусния бульон.

И здрач щом падне, мокрите дъждовници

из сенчиците дирят си подслон.

 

А сетне нежна и неземна музика –

най-странна смес от звуци и хорал,

ще събере поетите и музите

в безкрайно неизвестния квартал.

 

Съмненията на беса, отключени

из скритите забои на града,

среднощ ще яхнат циферблата счупен,

отмервайки часа за свобода.

 

И лудостта – красива и разюздана,

край пукота на старото кюмбе,

ще плисне щедро вино и илюзии –

в незнаен път към седмото небе.

 

А ние – зад прозорците залостени,

пак планове за утре ще кроим –

планираме изгодния си гостенин

и лесно как разноски да спестим.

 

И дирим сънем кръчмата издраскана –

която няма име и адрес,

с надеждата, че може да наваксаме

каквото сме пропуснали до днес.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...