Кръчма пред входа на Рая
КРЪЧМА ПРЕД ВХОДА НА РАЯ
Покривките изглеждат още чисти
и слънцето облива в светлина
кръчменце, скътано до бук разлистен,
там, дето кротко пръква се денят.
Край скарите невидими готвачи
се щурат – и се вдига синкав дим.
Но скитник прага няма да прекрачи
през дворчето със бухнали липи.
Тук не обядват стипците чиновници,
не сърбат шумно вкусния бульон.
И здрач щом падне, мокрите дъждовници
из сенчиците дирят си подслон.
А сетне нежна и неземна музика –
най-странна смес от звуци и хорал,
ще събере поетите и музите
в безкрайно неизвестния квартал.
Съмненията на беса, отключени
из скритите забои на града,
среднощ ще яхнат циферблата счупен,
отмервайки часа за свобода.
И лудостта – красива и разюздана,
край пукота на старото кюмбе,
ще плисне щедро вино и илюзии –
в незнаен път към седмото небе.
А ние – зад прозорците залостени,
пак планове за утре ще кроим –
планираме изгодния си гостенин
и лесно как разноски да спестим.
И дирим сънем кръчмата издраскана –
която няма име и адрес,
с надеждата, че може да наваксаме
каквото сме пропуснали до днес.
© Валентина Йотова All rights reserved.
