Кучешка история
Избутах си живота на майтап.
Направо го избутах на магия...
От месеци преглъщам само хляб.
Хем спечен. Та преглъщам го с ракия.
Ала нали съм на Земята гост -
не бива тук за дълго да се спирам...
Отдавна е животът ми въпрос,
на който отговора не намирам.
Пък и защо е нужно да го знам?!
Той, даже Бог едва ли е наясно.
За хляба прося. Как не ме е срам!
И в плътската черупка ми е тясно.
Избутах си живота! На шега.
Тъй, криво-ляво, дявол да го вземе.
Отдавна е животът ми борба.
Отдавна е животът ми дилема.
Едно е сигурно - едва ли пак,
и точно същия, ще ми се случи.
На всичкото отгоре, за капак -
обича ме едно бездомно куче.
Върви ми по петите всеки ден.
Делим си и ракията, и хляба.
А на човек, загубен като мен,
това му стига. И това му трябва!
Избутах си живота. На майтап!
А всъщност ми го бутнаха Ония...
Наздраве, Рекси! Днеска няма хляб!
Седни да пием по една ракия.
Каква ти тук поезия! Аз знам,
че няма. И не искам да го крия.
Но се подписах вече, срам, не срам...
Наздраве, Рекс! Да пием за Ония!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
