Jan 28, 2014, 10:51 PM

Кучешка история

  Poetry
983 2 20

Избутах си живота на майтап.

Направо го избутах на магия...

От месеци преглъщам само хляб.

Хем спечен. Та преглъщам го с ракия.

 

Ала нали съм на Земята гост -

не бива тук за дълго да се спирам...

Отдавна е животът ми въпрос,

на който отговора не намирам.

 

Пък и защо е нужно да го знам?!

Той, даже Бог едва ли е наясно.

За хляба прося. Как не ме е срам!

И в плътската черупка ми е тясно.

 

Избутах си живота! На шега.

Тъй, криво-ляво, дявол да го вземе.

Отдавна е животът ми борба.

Отдавна е животът ми дилема.

 

Едно е сигурно - едва ли пак,

и точно същия, ще ми се случи.

На всичкото отгоре, за капак -

обича ме едно бездомно куче.

 

Върви ми по петите всеки ден.

Делим си и ракията, и хляба.

А на човек, загубен като мен,

това му стига. И това му трябва!

 

Избутах си живота. На майтап!

А всъщност ми го бутнаха Ония...

Наздраве, Рекси! Днеска няма хляб!

Седни да пием по една ракия.

 

Каква ти тук поезия! Аз знам,

че няма. И не искам да го крия.

Но се подписах вече, срам, не срам...

Наздраве, Рекс! Да пием за Ония!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички,които съм трогнала с моите кучешки истории...То понеже животът е кучешки,та за това и историите са такива.
  • Втрешен съм и безкрайно изненадан. Не очаквах на това място с презети лиготии да срещна нещо толкова истинско и разтърсващо. Поклон от мен! В тоя сайт просто няма Любими както в другите. Щях да си сложа вече двадесетина души и теб задължителрно.
  • Трогна ме дълбоко!
  • Браво!
  • Браво! Много стойностен стих и истинска поезия!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...