Кучешка история
Избутах си живота на майтап.
Направо го избутах на магия...
От месеци преглъщам само хляб.
Хем спечен. Та преглъщам го с ракия.
Ала нали съм на Земята гост -
не бива тук за дълго да се спирам...
Отдавна е животът ми въпрос,
на който отговора не намирам.
Пък и защо е нужно да го знам?!
Той, даже Бог едва ли е наясно.
За хляба прося. Как не ме е срам!
И в плътската черупка ми е тясно.
Избутах си живота! На шега.
Тъй, криво-ляво, дявол да го вземе.
Отдавна е животът ми борба.
Отдавна е животът ми дилема.
Едно е сигурно - едва ли пак,
и точно същия, ще ми се случи.
На всичкото отгоре, за капак -
обича ме едно бездомно куче.
Върви ми по петите всеки ден.
Делим си и ракията, и хляба.
А на човек, загубен като мен,
това му стига. И това му трябва!
Избутах си живота. На майтап!
А всъщност ми го бутнаха Ония...
Наздраве, Рекси! Днеска няма хляб!
Седни да пием по една ракия.
Каква ти тук поезия! Аз знам,
че няма. И не искам да го крия.
Но се подписах вече, срам, не срам...
Наздраве, Рекс! Да пием за Ония!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
