8 нояб. 2013 г., 20:14  

Кукуригу-у-у-у, мой стопанино

935 0 1

Кукуригу-у-у-у, мой стопанино

Кукуригу-у-у-у, мой стопанино!
Съмна вече, събуди се!
Житце дай - да се нахраня.
Не ми охкай, не мръщи се -
аз за ярчица си мисля.
Да, на мене ми е лесно!
В моя малък мозък птичи
се побират само песни,
а с очите виждам ясно
само ярчица и зрънце.
В двора малък, но прекрасен, 
съм щастлив от изгрев слънце!

Не ме псувай, мой стопанино,
а ми виж реда на двора: 
виждаш ли петел неканен 
да прелита през стобора?
Пор да виждаш тук да крачи?
Пиленца в чужд двор да бягат?
Мойта обич тука значи 
повече от сто тояги!
Само в нужда ги показвам, но
шпорите са остри, чисти...
.............................................
Кукуригу! Мой стопанино,
съмна вече! Субуди се-е-е-е-е-е!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...