Кукуригу-у-у-у, мой стопанино

Кукуригу-у-у-у, мой стопанино

Кукуригу-у-у-у, мой стопанино!
Съмна вече, събуди се!
Житце дай - да се нахраня.
Не ми охкай, не мръщи се -
аз за ярчица си мисля.
Да, на мене ми е лесно!
В моя малък мозък птичи
се побират само песни,
а с очите виждам ясно
само ярчица и зрънце.
В двора малък, но прекрасен, 
съм щастлив от изгрев слънце!

Не ме псувай, мой стопанино,
а ми виж реда на двора: 
виждаш ли петел неканен 
да прелита през стобора?
Пор да виждаш тук да крачи?
Пиленца в чужд двор да бягат?
Мойта обич тука значи 
повече от сто тояги!
Само в нужда ги показвам, но
шпорите са остри, чисти...
.............................................
Кукуригу! Мой стопанино,
съмна вече! Субуди се-е-е-е-е-е!