Кушет вагон за лунатици
Два билета за гдето решите
дайте ми. А вагонът – кушет.
Куфарът ли? Очукан, протрит е,
нося думички в него безчет.
Не пътувам сама, аз съм дама,
моят спътник е скромен и тих,
и невидим. В тълпата го няма,
носи името кратичко стих.
Ние с него – отдавна сгодени,
крием в куфара обич и смях,
все на път сме. В различни Вселени
крием се и от Вас, и от тях.
Цяла нощ над главите ни свети
златен Месец – побъркан и млад...
Само, моля Ви, дайте билети!
Дестинация – нашият свят.
Ако нявга смелчаци надзърнат
в този вечно пътуващ назад
стар вагон, там светът е обърнат
и стрелките обратно вървят.
Ти поискаш ли в миг да те няма,
в твоя делник задъхан, проклет,
потърси ни в купето за двама,
с много обич ще бъдеш приет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
