Два билета за гдето решите
дайте ми. А вагонът – кушет.
Куфарът ли? Очукан, протрит е,
нося думички в него безчет.
Не пътувам сама, аз съм дама,
моят спътник е скромен и тих,
и невидим. В тълпата го няма,
носи името кратичко стих.
Ние с него – отдавна сгодени,
крием в куфара обич и смях,
все на път сме. В различни Вселени
крием се и от Вас, и от тях. ...