Къде се крие детството на големите

16 апр. 2017 г., 10:29

Поэзия

1097 1 2

В метрото всички са деца.
Игрички само си играят
със телефони във ръка.
Там никой, никого не знае.

Там тишината е море
защото всеки е зомбиран,
а говорителят реве
повтаряйки къде си стигнал.

На побелелите деца
потят се само очилата.
Стремеж към следващи нива
е смисълът на тишината.

И като в турски сериал
нивата нямат край и смисъл.
Никой нищо не разбрал,
но страстно копчета натиска.

Един с усмивка, друг със яд,
един уверен, друг унило.
Подземен електронен свят,
в който детство се е скрило.