Къде се крие детството на големите
В метрото всички са деца.
Игрички само си играят
със телефони във ръка.
Там никой, никого не знае.
Там тишината е море
защото всеки е зомбиран,
а говорителят реве
повтаряйки къде си стигнал.
На побелелите деца
потят се само очилата.
Стремеж към следващи нива
е смисълът на тишината.
И като в турски сериал
нивата нямат край и смисъл.
Никой нищо не разбрал,
но страстно копчета натиска.
Един с усмивка, друг със яд,
един уверен, друг унило.
Подземен електронен свят,
в който детство се е скрило.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
