В метрото всички са деца.
Игрички само си играят
със телефони във ръка.
Там никой, никого не знае.
Там тишината е море
защото всеки е зомбиран,
а говорителят реве
повтаряйки къде си стигнал.
На побелелите деца
потят се само очилата.
Стремеж към следващи нива
е смисълът на тишината. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up