Кълбото на съдбата
Понякога боса в нощта се скитам,
не усещам пареща болка в нозете,
вървя напред и нищо не питам,
само ударите чувам на сърцето.
Навлизам във мрак непрогледен,
тишината сгъстена коварно мълчи
и знам, че някой с поглед леден
ще забие в гърба ми отровни стрели.
Свита в разноцветната есенна нощ,
размотавам на съдбата кълбото ù сиво,
лепената стомна – неведнъж ...